Девет милиона мишлета

изкарват се взаимно ченгета.

А котараците подхвърлят досиета

И си пият кафето…

 

    Минат се, не минат месец-два и някой вземе, че грабне темата за досиетата, та почне да бие опонентите си с нея по главата. Пред избори пък – задължително! Ако някой гледа отстрани, ще рече, че това е най-големия проблем на целокупния български народ, че и на половината Европейски съюз покрай него. Сигурно е така, щом вече почти 18 години постоянно ни ги навират в лицето. Все пак нека погледнем нещата и от друг ъгъл. Защо ни е да знаем какво има в досиетата? За да сочим с пръст някои хора? За да ги осъдим и да ги вкараме в затвора заради извършените от тях престъпления? Едва ли – вижте какво се случи с Георги Коритаров. Нищо. Едно кръгло и добре оформено нищо. Вместо да е в затвора заради стореното от него, той продължава да ръси бисери в ефира. Е, хъсът и злобата му понамаляха, но той все така си е на столчето всяка сутрин, а далеч по-младата му асистентка го гледа в захлас в устата - да не би случайно да изтърве някоя от мъдростите му. А другите разкрити доносници? Горе-долу същото стана и с тях.

    Ах, да, всъщност говорехме за досиетата. Какво ще се случи, ако ги отворим и прочетем? Ще намерим ли там нещо, което ще ни изненада и разтърси? Едва ли – потайни хора и предатели в България е имало, има и ще има. Нищо ново под слънцето. Дайте да ги разберем кои са, казвате? Защо? Ще ги накажем ли? Хмм..., да, забраната за заемане на висши държавни постове си е наказание за някои хора. Но досатъчно адекватно ли е то за унищожени човешки животи, за променени и вкарани в задънена улица съдби, за сълзите на вдовиците? Не мисля. Ще ги вкараме в затвора на базата на досиетата? Нееее, това няма да се случи, не и в България. Вальо Топлото с все милионите му, че и тези на майка му, е на път да се измъкне заради чудната ни съдебна система, пък ние си мечтаем да затваряме доносници и «бивши» агенти*....  Няма да се спирам на незначителния факт, че ако го направим, половината ни политически «елит» ще трябва да прави компания на Ванко 1 и какво ще чиним тогава ние, раята, без политици да ни наставляват?!? Ще изчезне Кошлуков, ще потъне Костов, ще ни напусне Доган... Ех, мечтииии! Само дето няма да стане. Ще продължат да се сочат с пръст, да се обвиняват взаимно и накрая всичко ще отшуми. Може би един-двама ще получат в добавка съсипани политически кариери, но какво от това, след като същите тези хора ще си изкарат старините в охолство? Трябва ли тогава да се отварят изобщо досиетата, че и комисии да се сформират заради това? Още хора да ядат на държавната трапеза, да се пъчат по телевизията и да си приписват чужди заслуги? Крайният резултат – същата мила родна картинка, която си гледаме вече толкова години. Сочене с пръст, обвинения в тероризъм, контраобвинения в контратероризъм...

    Но както казват англичаните (не особено мъдър народ всъщност, но с подходяща поговорка за случая), от всяко безизходно положение има поне два изхода. От това с досиетата също. Първият е моменталното им, безусловно и неконтролирано отваряне. Всички досиета, в този момент, на всички, свързани с ДС по някакъв начин, да станат публично достояние. Без комисии, без ограничения, без нищо скрито-покрито. Да, може би така ще изгорят един-двама настоящи агенти, които на теория се грижат за сигурността на родината ни и в момента. Но това е малка цена за всеобщия мир и спокойствие, които ще настанат след това. Така де, нали досиетата са най-важния проблем на държавата, затова след като той бъде решен, мирът и спокойствието са най-малкото, което трябва да очакваме.

    Другото решение е диаметрално противоположно, а именно моменталното, безусловно и некотролирано унищожаване на всички досиета. Епитетите си приличат, нали? Резултатите също ще са подобни. Но за да има резултат, трябва след това да бъде бит през устата и ръцете всеки, който отново отвори дума за досиета, доносници, агенти, шестаци и други такива.

    Това е положението – всичко или нищо. Ако нещата останат такива, каквито са – контролирано поднасяне на внимателно подбрани фрагменти пред обществото от нарочена за целта комисийка, силните на деня ще се покрият, а на позорния стълб ще видим само нещастни мизерници, от които никога нищо не е зависело.

    Забравих ли да спомена, че досиетата са най-големия проблем на България? Е, сега го казвам, щом не съм – досиетата са най-големия проблем на България. Пък като го решим него, ще се захванем със следващия най-голям проблем на България – кой, по дяволите, уби Луканов? Нищо, че това вече едва ли вълнува някого, освен самите убийци. А по-маловажните неща като болно здравеопазване, неграмотно образование, престъпно правосъдие, законна корупция и други в този дух ще ги решаваме, когато ни остане време от най-важните проблеми на държавата.

 

 
* «бивш агент» е оксиморон, твърде подобен на «ароматна смрад», но нека все пак приемем временно, че такова животно има.

че с тебе сме си плюли в устата все едно. Преекспонирането на темата за досиетата и мене страшно много ме дразни. Дразнят ме и разни умници от форумите, като почнат да ръсят на килограм за политиците и разни други хора - оня бил агент на незнамсикакво, държавна сигурност това, шести отдел онова, разузнаването - сякаш са врели и кипели в комунистическите тайни служби.

Най-много пък ме дразни твърдата увереност на повечето хора, че като се отворят досиетата кой знае какво ще настане - тотална смяна на политическата система, всички хрантутници, мошеници, комунисти, марксисти и копелето на съседа отгоре, дето надува рап в 6 сутринта ще отидат в затвора и в страната ни ще настане мир, просперитет и демокрация. И тишина на шестия етаж, разбира се.

Сякаш всеки, който през няккъв период от тия 18 години е имал достатъчно власт не е направил необходимото досието, ако евентуално е имал такова, да изчезне. Сякаш не са останали досиетата само на разни оплювковци като коритаров. Сякаш и да е останало нещо, няма да бъде веднага обявено за фалшификация, компромат и да бъде забравено за няколко месеца.

Ама разбира се - досиетата са много по-важни от свалянето на осигурителната тежест, от въвеждане на плосък данък, от трети стълб на пенсионната система, от приватизирането на здравната каса. Досиетата и Държавна сигурност - това са стълбовете на общественото внимание... щото всяко общество си заслужава управниците и начина, по който го управляват.