Осъдените български медици в Либия – евродепутати! Ех, каква новина ще е това, ако стане, нали? Жалко е само едно – че това са пълни глупости. Грубичко звучи, а? Нека все пак видим кой и защо си позволява да занимава цял един народ, че и други покрай него, с личната драма на няколко души вече толкова години.
Най-добре да започнем от самото начало. Кои всъщност са “българските медици в Либия” и какво изобщо търсят там? Най-важното в случая съвсем не е, че това са наши сънародници, осъдени за престъпления, които не са извършили. На първо място това са няколко авантюристи, заминали за повече пари в държава, която е известна от много време насам не просто с неспазване, а с потъпкване на човешките права. Още когато са кандидатсвали за работа в Бенгази, те тихомълком са се съгласили с рисковете, които ги очакват. В държава с “правосъдие”, подобно на либийското, един от тези рискове е именно това, което ги сполетя. Вероятно медиците ни са се подвели от всеизвестната българска мъдрост “на мен такова нещо не може да ми се случи”. Но нека се върнем на мотивите им да заминат. Те не са отишли там да помагат на бедните либийски дечица, те са отишли да изкарват пари. Прави ли ги това лоши хора и дори престъпници? Не, разбира се. Но показва доста ясно, че тези осъдени български медици са заминали за Либия с пълното съзнание за рисковете, които поемат и са получили за това съотвентата компенсация във вид на пари. Пито - платено!
Освен състоянието на човешките права и правосъдната система обаче в Либия има и още нещо гнило – здравеопазването. Неспазването на елементарни хигиенно-санитарни норми в тамошните болници е практика, която чуждестранните лекари и медицински сестри не само не се опитват да променят, а приемат на драго сърце – така е по-лесно. Вътрешноболнични инфекции от хепатит, ХИВ и други са ежедневие. Българите, заминали да работят в тези условия, са станали част от това здравеопазване по свое собствено желание. Те са се превърнали в част от проблема, а не от решението му. Заради това и те носят своя дял от вината за заразяването на либийските деца. Може би не са сторили нищо умишлено, може би дори не са заразили никого пряко, но със сигурност бидейки в болницата в Бенгази по онова време и работейки там като медицински персонал, те са отговорни за случващото се.
На фона на всичко това делото срещу тях и смъртната присъда са неща, които са крайно неприятни, но съвсем не са необясними. Родителите на заразените деца искат кървава разплата – типично по арабски. Виновниците са им предоставени на тепсия. От друга страна Либия и Кадафи си имат своите цели – да превърнат тези хора в политически заложници. Тези страни в цялата игра са повече или по-малко ясни като мотивация и методи.
Но какво правим ние като народ, както и българското правителство, през това време? Наливаме масло в огъня, обслужваме интересите на Кадафи и дори привлякохме чуждестранна помощ за тази кауза. Някои дори си позволяват да обвиняват правителството в това, че е сторило твърде малко. Напротив, казвам аз, то е направило много повече от необходимото, далеч е надхвърлило прага на полезните решения и отдавна е навлязло в опасни води, там, където печеливши ходове няма, а всяко действие или бездействие вреди. За това му помогнаха журналистическата истерия, манията да се търсят сензации за първите страници, както и овчедушието на цял един народ, който се подведе и позволи да му бъде хвърлен прах в очите. Ако страните в този процес си бяха останали само две – либийското правосъдие и обвинените от него хора, нещата щяха да са неприятни, но щяхме да ги преживеем – няколко авантюристи, осъдени и (еветнуално) екзекутирани в една арабска държава по каквито и да било обвинения, не могат дори да са новина за повече от ден-два. Да, обаче ние се намесихме и забъркахме кашата, за която вече всички знаят. Цялото ни общество беше насила въвлечено и обвързано със съдбата на хора, които изобщо не би трябвало да ни вълнуват. “Не сте сами”, а?
Интересният въпрос е защо. А като се абстрахира човек от емоциите и се замисли, отговорът е съвсем близо до повърхността. Историята показва, че за да контролираш общественото мнение, не е нужно да правиш нещо по истински важните проблеми, достатъчно е само да отклониш вниманието от тях. Корупция, политическа и икономическа шуробаджанащина, безумно закнодателство, занемарено здравеопазване, неработеща съдебна система, ужасяващо данъчно бреме за частните данъкоплатци – мислите, че говоря за Либия? Не, тук вече става дума за България. И това са само част от реалните ни неволи на родна земя. Но докато онези в Либия “не са сами”, ние тук сме. Съвсем сами, оставени на произвола на съдбата и с погледи, насочен към Северна Африка. И никой не смее да каже, че царят е гол, че вече две поредни български правителтва използват Либия, за да се плъзгат по инерция от избори към избори, без да вършат работата, заради която сме ги избрали, а общата истерия само им помага да потулят далеч по-важни неща.
Това е горчивата истина. Лошото е едно – вече отмина моментът, в който България можеше да се оттегли с достойнство. Не просто това, а замесихме и Европейския съюз – сред брюкселското чиновничество явно също има хора, които си търсят каузи, за да си оправдаят заплатите. Е, паразитите не са тема на този коментар, затова нека ги оставим да си живуркат на топлите си местенца в национални и европейски институции. Засега.
Склонни ли сте да плащате с глада на собствените си деца за живота на онези хора там? Мислите, че ако България откаже да плати компенсации на Либия и на родителите на заразените деца и ако не опрости дълг срещу положително решение, няма да платите нищо? Не е вярно – плащате от джоба си за намесата в това дело всеки ден. И докато ви баламосват, замислете се следващия път, когато видите лентичка “Не сте сами!”, с кого точно се гаври човекът, използващ трибагреника за политически цели – със себе си или с България?
28.03.2007 10:44
28.03.2007 11:00
28.03.2007 14:08
Тъй както приемам всичко, казано по-горе, искам само да дабавя следното: Най-обидно за мен е това, че след кампанията "Не сте сами", предложението за "българските медици в Либия – евродепутати" ни постави и в интелектуално отнощение на нивото на либийците.
28.03.2007 15:37
А функция на държавата е да не допуска подобно нещо.
Останалото е много вероятно да е така. Но само вероятно - не знаем дали е така. Ами ако не е?
П. С. Съжалявам, geg, изтрих по погрешка следващия ти коментар, вместо да му отговоря. Моля те, пусни го отново!
Имаме съмнения в либийската правосъдна система? Защо тогава България не е изтеглила гражданите си от Либия навреме? Нито едно действие на държавата пост фактум не е адекватно. Несвършената работа е била преди обвинението, а не сега.
Правата на индивида свършват там, където започват тези на другия индивид. Защитата на онези хора там нарушава моите, твоите и на цялото ни общество права.
"Кое точно от правата им е нарушено..." ми звучи реторично в тази връзка.
За текстовете не знам, но "защитата на онези хора там нарушава моите, твоите и на цялото ни общество права" не казва нищо конкретно.
Несвършена работа ще има до тогава, докато има накърнени права - на живот, свобода и собственост (според мен само това трябва да е обект на защита от държавата)
Право да се позовава на абсолютната истина няма никой, просто защото тя не съществува. В този смисъл е важна присъдата, процесът и последствията, а не истината - тя е само подробност от фона на цялата трагикомедия. :-)
Правото им на самоопределение и самоосъзнаване е отнето с пасивното съгласие на държавата ни.
http://bugarash.blog.bg/viewpost.php?id=51759
31.03.2007 15:30
31.03.2007 23:18
http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=40728
На мен много ми допада - разумно мислещите политици, а и адекватно мислещите политолози в България не са много. Прочетете този текст. tanganyika, ще ми бъде интересно какво мислиш по анализа на колегата - блогър.
31.03.2007 23:21
http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=30830
Всичко най-хубаво на танганайците !
31.05.2007 17:18
03.08.2007 13:20
29.08.2011 12:56